Луна за двама

Author: genoveva  //  Category: Поезия

АЗ СЪМ

Вятър ревнивец е спуснал резето,
злорадо тръби във комина.
Сгушена капка в перце от врабчето,
аз съм твоята Нова година.

Аз съм онази луна, със която
танц по ръба на живота си струва
и осъмваш – щурец в оркестър на лятото.
Колко такива луни си сънувал?

По лицето ти пръснах гердан. Ах, сълзите…
…бавно събираш със устни.
Тази нощ как съм влязла при тебе, не питай.
Изпий ме, преди да ме пуснеш.

СТРУВА СИ

Струва си, струва, с поглед лъжовен
да ме омотаеш в паяжина мъжка.
Струва си, струва, да ми станеш спомен.
Да се поизгубим, ей тъй, без задръжки!
Струва си, струва, без път, със отбивка
колата семейна да я прекатурим.
С дъх да ме отвиваш, с дъх да те завивам,
да се блъскат в нас житейските бури.
С устни да заплиташ коси разпилени.
Сън да те не хваща ни нощем, ни денем!
А след нас да лаят сто псета в махалата.
Хич да не ти пука! Всички са рогати!
Дори си струва само с очи да ме изпратиш,
докато се стапям в улични обятия.
Всичко си струва, щом помислиш само,
че утре ще станем прашинки от вятъра.
Струва си, струва!

БЯЛА ПРИКАЗКА.

В бяла гора

луната разля

бяло злато.

Бързаш!

По моите хълмове

трудно се тича.

С устни

попиваш

лунния прах,

натежаваш,

изтичаш…

Върху белия сняг

две луни

във една.

И пулсиращо

бяло

затишие.

ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА

Неиздържал, юздите си изпусна
животецът ми, закопнял за ласка.
Телата ни преплетени изкусно
захвърлиха житейските си маски.
И стоплено от жарките ти устни,
не издържа и се пропука утрото.
Любовите ми – мигове изпуснати –
днес пърхат на прозореца и гукат.
Лицето ти и погледът… Тревожно
стрелките на посоките обричат
срещите на изход невъзможен.
Сърцето се взриви. И се затичах.
А някакъв стрелочник неразумен
всичките семафори е пуснал.
За твоя влак житейски ще е трудно
обратно да препусне. И е пусто…
Любови, ах, любовите по гарите
ми махат изоставени за сбогом.
Любови, ах, любовите ми, старите,
са натежали във очите ми тревоги.

ИМАМ ТЕ

Имам те, имам, стари приятелю!
Животът ми с теб е години без зима.
Може да го изгубя най-неочаквано,
но и на оня свят, знам, ще те имам.

Ще изтръскам на прага грижите.
Усните не знаят умора.
Стига ми само огън в камината
и вратата за мен да отвориш.

И заровила пръсти в косите ти,
жадна, очите ще пия.
И като в бяла магия
дълго ще шепна: обичам те.

Обич не свършва, приятелю,
а до тебе сънят ми свърши.
Казват, бреза съм изваяна…
Искам само ти да я скършиш!

Път и години какво са?
Времето с тебе е спряло.
После, след всяка раздяла
Кръста по-лесно се носи.

One Response to “Луна за двама”

  1. genoveva Says:

    Это мое творчество. Спасибо за коментар!